Александрийски фар
Александрийският фар е едно от седемте чудеса на античния свят. Построен е около 280 г. пр. Хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, идвала от голям огън, и отразявана чрез огледала, се виждала на 50 km навътре в морето. При земетресение през 1375г. фарът е разрушен. От останките му в края на 15 век султан Кайт бей издига крепост, която е там и до днес.
Фарът е представлявал кула с височина около 120 – 140 m и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бял мрамор и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долният е представлявал правоъгълна кула с квадратна основа със страна 30 m и с височина между 55 и 65 m. Четирите ѝ стени били обърнати към четирите посоки на света.
Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била около 40 m. Най-горният етаж, висок 8 m, бил под формата на цилиндрична колонада – 8 колони носели купол, увенчан с 8-метрова бронзова статуя на повелителя на моретата Посейдон (или на Зевс по други източници). В горната част на етажа имало метално вдлъбнато огледало, което денем отразявало слънчевата светлина, а нощем – светлината на горящ катран или масло.
До появата на фара историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.Архитектурата на минаретата на много от ранните джамии следвали подобен триетажен модел, доказвайки голямото влияние на фара.